На днешния ден православната църква чества Възнесение Господне или още наричан Спасовден. Празникът се отбелязва винаги в четвъртък, четиридесет дни след Великден. Имен ден имат Спас, Спасена, Спасимир, Спасимира, Спасияна, Спаска, Сотир. Денят е и празник на хлебари и сладкари.
Според християнското вярване, след възкресението си Исус Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с учениците си, като се движел между тях като богочовек. Точно на 40-ия ден в подножието на Елеонската планина до Йерусалим се въздигнал в небесата.
Денят се нарича още Спасовден (Денят на Спасителя), защото с Христовото Възнесение се завършва актът на човешкото спасение.
Ако на Спасовден вали дъжд – годината ще е богата, а реколтата – обилна, така гласят поверията. Хората викат дъжда, като се обикалят нивите и ливадите и се пеят обредни песни:
Свети Спасе, тебе молим,
дай ни дъждец и росица
да се роди жито, просо,
да нахраним сиромаси,
сиромаси и сираци…
Спасовският дъжд е скъп — капката струва колкото жълтица. На този ден се вярва, че русалките, които ще “сеят” своята роса над нивите, вече са дошли.
Друго народно вярване е, че само в нощта срещу Спасовден може да се излекува безплодие. Безплодната жена трябва да преспи тогава под растението росен, но не сама, а с придружител, с когото няма кръвна връзка. Преди това двамата поставят върху червен месал спасова пита, варена кокошка и бъклица вино. Около полунощ те трябва да легнат под росена и да мълчат. Малко преди първи петли, около 2 часа през нощта, трябва да оставят храната там и да хукнат към селото, без да се обръщат назад. Смята се, че безплодието остава под росена.
Следобеда на мегдана се събират всички и се играят “спасовските” хора — само по песни, без музикални инструменти. Празнуват и всички именници.
От хората и веселбите, с които завършва празникът, остава и поговорката: “Те ти булка, Спасовден!”, с която се подчертава неочакваност на някакво събитие.
