През 1885 година от 5 до 7 ноември се водят едни от най-епичните и знаменателни сражения в историята на младата българска армия. Битката при Сливница започва на 5 ноември, когато батареята на капитан Георги Силянов отблъсква без жертви мощното сръбско настъпление. Нашите войски започват контраатака при Мало Малово по заповед на княз Александър Батенберг и скоро сръбските части са принудени да отстъпят.
По същото време сръбската Моравска дивизия превзема Брезник и се насочва към левия фланг на българските позиции в Сливница. Две сръбски дивизии настъпват от юг и югозапад. Срещу тила им към Гургулят са изпратени 1 950 души под командването на капитан Стефан Кисов. Въпреки че в крайна сметка е разбит, българският отряд забавя цялата Моравската дивизия в придвижването ѝ към Сливница.
На третия ден след нови попълнения и в двете страни, сърбите достигат 40 000, а българите 32 000 войници. Капитан Христо Попов и воденият от него отряд се насочват към село Гургулят и разгромяват 3 сръбски батальона, една батарея и един ескадрон.
Сръбските войски на северния фланг се съвземат и си връщат част от изгубените терени. Българите контраатакуват. Капитан Марин Маринов – командващ Бдинския полк, нарежда щикова атака – „На нож“, като сам повежда бойците си и загива в боя. По-късно Бдинският полк е подкрепен от плевенските дружини и една батарея. Развихря се ожесточена борба за надмощие, но сърбите не успяват да издържат и обръщат в бяг, от тук нататък ходът на сражението е решен. По обяд на 7 ноември българите минават в настъпление. Отрядът на капитан Коста Паница разбива сръбските войски при Ропот и Комщица и навлиза в Сърбия, като с това приключва битката при Сливница.
В историята на военното дело битката при Сливница остава завинаги, заради тактическите решения и обрати, които постигат българските пълководци. Тя е наречена от признателните поколения Българското военно чудо.
България влиза в легендарната битка при Сливница с 12 000 войници, но три дни по-късно на бойното поле са 32 000. Сърбите противопоставят първоначално 25 000 войници, а в последния ден край Сливница вече се сражават 40 000 сърби. Жертвите са хиляди. България губи над 1 800 свои войници, а Сърбия над 2 100.
Това е сражението, което провокира народния поет Иван Вазов да напише:
Българио, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.
