„Към края на 19 век, след Танзимата – това е периодът на европеизация в Османската империя, се въвежда по-съвременен вид на образование. Този облик нашият университет придобива след основаването на Република Турция“, разказва пред БНР Емине Инанър, ръководител на програмата по русистика. За модернизирането на образованието в Истанбулския университет помагат много учени от Германия, които намират в Турция убежище от режима на Хитлер.
Във факултета по литература на Истанбулския университет сега са записани около 13 000 студенти. Те изучават история, философия, археология и 25 древни и съвременни езици, като българският ще заеме място сред тях и ще стане 26-ият.
От славянските езици се изучават още руски, полски, украински и т. нар. „македонски“ език, който под формата на курсове се предлага и в други университети. Проф. Емине Инанър обяснява въвеждането на обучение по тези езици от края на миналия век насам в Истанбулския университет:
От тази година българският език, литература и култура се въвежда като факултативен език в обучението. Предвижда се първоначално заниманията да се провеждат веднъж седмично като свободно избираем предмет. Студентите, които запишат този курс, ще получат съответните академични кредити. Група студенти вече са проявили желание да изучават нашия език, но очакванията са с времето техният брой да нараства. Програмата тази година ще обхване студентите от втори и трети курс.
