Утре е Благовещение! Народът ни вярва, че в нощта преди празника небето се отваря и всички искрени желания стават реалност!
Пак според поверията пролетта идва на Благовец. На 25 март се размърдват мечките в гората и слизат до реката да се окъпят, а водата след тях става лековита.
От призрачния си дом на края на света в човешкия свят прекрачват самодивите. Кукувиците, орисани да бъдат неми в по-голямата част от годината, почват да кукат от сутринта.
Преданието разказва как в една ранна сутрин, а това била сутринта на 25 март, девойката Мария кротко седяла и четяла Светото писание. И когато прочела пасажа “Девица ще зачене и ще роди син”, се замислила развълнувано за това, коя ли ще е тя.
Това е последният от мартенските празници и е много почитан от българите. Наричат го още Благовец, дори Половин Великден.
На него се спазва строга забрана за всякаква работа и се казва, че тогава „дори птичката гнездо не вие”. Вярва се, че на този ден се завръщат прелетните птици, идва и кукувицата и носи благата вест, че пролетта е настъпила.
Завръщат се от своите жилища на край света и самодиви, самовили и „различни други дихания” и започват своите игри.
По стара традиция всеки трябва да излезе от дома си сит и с пара в кесията, та ако го закука кукувица, през цялата година да е сит и богат. Срещу празника иманярите търсят заровени пари. Пчеларите отварят кошерите и пускат пчелите да събират мед.
Вярва се, че на този ден и най-силната отрова губи своята сила.
На Благовещение не е хубаво да се спи до късно, за да не те закука кукувица в леглото и да се разболееш.
Смята се, че всяка рана зараства на този ден много бързо, затова именно на Благовец се пробиват ушите на момичетата за обеци.
