Деян Янев е кандидат за народен представител от „Демократична България – Обединение” за Хасковски избирателен район. Второто място в листата за изборите на 11 юли Янев си отвоюва, след като през април, отново като кандидат за депутат, събра най-много преференции сред кандидатите от листата на дясната коалиция. Той е пореден мандат общински съветник от „Демократична България” в Общински съвет Хасково, председател е на Постоянната комисия по образование, култура и вероизповедания. В момента Деян Янев е директор на ЕГ „Проф. д-р Асен Златаров” – Хасково. Преди това е бил учител по български език и литература, старши експерт в Регионалния инспекторат по образованието и директор на Младежки център в Хасково. В Демократична България е представител на гражданската квота.
Деян Янев не е ново лице в хасковската политика. Макар да не е член на нито една от партиите в коалицията, той винаги е бил част от отбора на „Демократична България“. Казва, че сърцето му е синьо още от студентските години, когато университетските стачки окончателно установяват демокрацията у нас. По това време разбира, че в характеристиката, издадена от училището при завършването му, е определен като неблагонадежден. Причината – слушал „вражеските“ радиостанции „Свободна Европа“, „Гласът на Америка“ и ВВС и коментирал чутото със съучениците си. На кандидат-студентския изпит по история той окончателно затвърждава дадената му квалификация, след като в темата иронизира комунистическите лидери на т.нар. тогава „антифашистко движение“. Политическата сатира е оценена с двойка и пътят му към юридическия факултет – отрязан. Но това му отваря вратата към филологията. А че призванието му е да е учител, осъзнава едва когато изнася първите си уроци по академична педагогическа практика. Признава, че преди да избере литературата, е имал увлечение към математиката и химията. И до днес е благодарен на първите си учители в родното с. Сталево. Учителят му по математика го запалва и по шаха, а после, вече в Езиковата гимназия в Хасково, участва в отбора по шахмат, с който печели областното ученическо първенство. Връзката му с литературата става силна след 8. клас, когато и прави опити с писане на стихове. От този момент уравненията отстъпват пред думите. До днес изпитва огромно уважение и благодарност към всички свои учители. От тях освен знания, е взел и отдадеността към професията. Като директор той продължава да преподава, макар и само на една паралелка. И все още понякога опитва вкуса на поезията.
Г-н Янев, къде виждате поезията в днешния ден?
Поезията е навсякъде. Тя е в мислите, в чувствата, в начина, по който възприемаме нещата около себе си. Това е рефлексията на битието. Ние можем да го разказваме. Да го изразяваме с думи и метафори. Напоследък правя опити да пиша литературно все по-рядко, защото нямам време. В зависимост от периода, в който съм, се ражда и формата, която избирам.
Като човек, който познава добре образователната система и в ролята на учител, и в ролята на администратор, в кое амплоа се чувствате по-добре?
Административната работа тежи страшно много на всеки литератор, за когото свободата е основна ценност. Защото административната работа отнема времето и свободата. И като човек с хуманитарна нагласа трябва да призная, че бюрокрацията ми тежи много, въпреки че така се случи в живота, че много години вече съм администратор, а не творец.
Кои са основните проблеми, които пречат на преподавателите в момента да са творци в учебния процес?
Основният проблем, който според мен пречи в момента на учителите е, че в системата на образованието напоследък не достига времето за полагане на грижи за качеството на образователния процес. Цялото внимание е насочено към съпътстващите дейности, като все повече време отнема работата с всевъзможна училищна, проектна и отчетна документация. Излиза, че е много по-важно да документираш по правилния начин нещата, отколкото да ги проведеш по начин, по който те да бъдат наистина ефективни.
Другото, което пречи на образованието, е, че учителите страшно много се стараят да следват предварително дадените им разписания и много малко си позволяват да бъдат творци в прилагането на учебните програми. А учителят трябва да бъде преди всичко творец. Трябва да бъде креативен, да бъде създател, да измисля нещата по начин, по който те наистина ефективно да се осъществят.
Образованието беше подложено на множество реформи през годините. Привидно ли е спокойствието, което в момента сякаш е установено в тази толкова важна сфера?
Нямаме достатъчно ефективна обратната връзка. В нашето образование не се прилага формиращо оценяване, чрез което и ученикът, и родителят, и учителят да получават постоянна и адекватна обратна връзка за нивото на развитие на компетентностите, които ученикът трябва да придобие в процеса на своето обучение. Това, което задължително трябва да се промени, е учебните програми да бъдат преразгледани не толкова като съдържание, колкото като начин на прилагане. И примерът е с теста в 10. клас за НВО, в който има задачи само върху едно от изучените произведения, а учебната програма по литература в 8., 9.,10. клас е изключително тежка откъм количеството на включените в нея автори и произведения. Тестът определено проверява важни умения, които ученикът трябва да е придобил на тази възраст, само че в учебната работа в училище поради желанието на учителя да обхване цялото учебно съдържание не остава достатъчно време за упражняване тези умения. Едното пречи на другото. В училище преподавам на един клас по новите учебни програми. И на мен не ми стига времето да работя за развиване на онези компетентности на учениците, които са най-съществени – да са грамотни, да използват езика ефективно в различна комуникативна ситуация, да възприемат чужди и да създават свои текстове. Чувствам се длъжен да обхвана целия обем от учебно съдържание, което претоварва учебната програма. Това е противоречието, което пречи на учителя да бъде достатъчно ефективен в работата си.
Как може да се промени това ?
Чрез поставяне на акцента върху действителното формиране на компетентности у децата, а не върху акумулирането на информация, която те ще забравят след няколко седмици. Което означава, че учебната програма трябва да се прилага по друг начин, като вниманието се насочи към развиване на ключовите компетентности на учениците.
Това може да стане в момента само и единствено ако учебното съдържание се оптимизира като количество, за да има време учителят да се концентрира върху упражнения за развиване на ключовите компетентности на учениците. При всички положения учебните програми трябва да бъдат преразгледани в това отношение. Не може цялото учебно съдържание, което преди е изучавано в пет учебни години, сега да бъде събрано в три/8, 9, и 10 кл./ и ние да очакваме, че ще остане достатъчно време и за упражнения, при условие че не е увеличен общият брой на учебните часове.
Второто важно нещо е адекватната квалификация на учителите по отношение на начина, по който те да прилагат учебните програми и учебното съдържание. Учителят остава с впечатлението, че неговата основна задача е да обхване всички теми, всички понятия, всички знания, които са включени в учебното съдържание, и че по това ще се измерва неговата работа, а всъщност отражение на неговата работа са компетентностите на учениците. Затова и често учениците казват: „Да, това сме го учили в един-два часа и толкова съм запомнил“. Знанията не са упражнени. Остава единствено вариантът ученикът да ги упражнява допълнително извън училище, тоест в частните уроци, които вместо с реформите да намалеят или отпаднат, се увеличават. Истината е, че резултатите на нашата образователна система в момента отразяват не само работата на учителите в учебния час, но отразяват и работата на частните учители, които преподават в частните уроци на децата.
Дистанционното обучение – помогна или навреди на учебния процес?
Ефектът му се оказа е двустранен – има и положителна и отрицателна страна. Ако трябва да ги съпоставя, мисля, че заради голямата продължителност на дистанционното обучение отрицателният ефект е по-голям. Когато едно дете се откъсне от училищната среда, от училищния ред в присъствената форма на обучение, в която участва не самостоятелно, а като част от колектив с други ученици и учители, и това е за по-продължителен период от време, то губи навиците си както за учебна работа, така и за адекватно поведение в училище. Училищните навици на децата бяха потиснати, изгубени и сега ще трябва да се работи за тяхното възстановяване.
Положителната страна на обучението от разстояние е, че много от учителите бързо надградиха своите технически умения. Освен това те си формираха нагласа да търсят и да намират нужните им сведения и средства извън рамките на учебната документация, както и да използват нестандартни форми за привличане на вниманието на учениците към учебния процес. Не мога да кажа, че всички учители се справиха еднакво добре, но в действителност има немалко учители, които се справиха отлично. Наистина те се превърнаха в творци в класната стая.
Как приемате предложението на служебния министър за деполитизиране системата на образованието?
Що се отнася до агитацията на територията на учебните заведения – такава не може и не трябва да има! Според мен винаги е било недопустимо в училище да се извършва политическа пропаганда и да се насаждат идеологически възгледи. Не само политически, но и религиозни. Може би министърът иска да обърне внимание на нещо, което отдавна съществува като принцип и като правило в българското училище, тоест политиката няма място в училище, защото то е образователна институция, в която се образоват млади хора, които не трябва да бъдат манипулирани.
От моя гледна точка извън училище, извън работното си време всеки може да прави това, което на него лично му е интересно или пък към което има лично пристрастие, без да нарушава добрите нрави. Ако някой е използвал своя пост или своята позиция, за да създава зависимости, да всява страх, да заплашва стоящите на по-ниско ниво, това вече е недопустимо. Иначе всеки гражданин има право да се кандидатира, да бъде избиран, да гласува на избори, защото това е част от демократичната система.
А Вие защо влязохте в политиката ?
Имам цели, свързани с българското образование, които съм приел за своя кауза. Подобни цели не могат да бъдат постигнати без съмишленици. Една хубава идея може да бъде практически осъществена само ако има хора, които са обединени около нея. Необходимо е също така тази идея да бъде приета от тези, които упражняват властта и вземат решенията. Участието в политиката е начин да намеря съмишленици, които имат цели, подобни на моите. Заедно с тях мога да работя за реализацията на общите ни идеи.
А защо „Демократична България“?
От младостта си съм привърженик на синята идея. Определено сърцето ми е било винаги синьо. Винаги съм подкрепял политическите сили, които защитават правата на гражданите и принципите на демокрацията. Преди много години съм членувал в СДС и дори за кратко участвах в общинското ръководство на партията. Въпреки че в настоящия момент не съм партийно обвързан, споделям идеите и принципите на Демократична България.
Да се върнем отново на образованието, в което вие сте експерт. Освен че трябва промяна в съдържанието на учебните програми, за която казвате, че ще работите, ако ви изберат за депутат, ще настоявате ли и за повече възможности за повишаване на компетентностите и на учителите?
Със сигурност учителите имат нужда от текуща методическа подкрепа. През последните години управленията на образованието почти престанаха да осъществяват такава и учителите отникъде не я получават особено в градове, в които няма университети. Там, където има висши учебни заведения, съществува естествено взаимодействие на учителите с академичните среди, от които те получават и методическа помощ. Там където няма университети, както е при нас в Хасково, учителите просто трябва сами да се справят, сами да се ориентират, сами да преценят по какъв начин да организират своята работа.
Ще настоявам квалификацията на учителите да бъде целенасочена. Според своите приоритети в образованието държавата следва да определи няколко важни теми, които да залегнат в квалификацията на учителите в рамките на една или две години. Сега всяко училище или всеки учител избира темите на провежданата квалификация според своите интереси. Това не е лошо, но как по този начин в цялост могат да се реализират целите на държавната политика по отношение на методическата подготовка на учителите? Когато държавата си постави за цел учителите да придобият определени компетентности, необходими за модернизиране на учебния процес, тя трябва да насочи квалификацията на учителите точно в тази посока и задължително всеки един учител да премине такъв тип подготовка.
Как трябва да се извършат тези промени в една консервативна система каквато е образованието ?
Разумно, внимателно и безконфликтно да се работи за подобряване на образователната системата като цяло. И това трябва да е не от днес за утре, а стратегически планирано. Трябва да има стратегически план, с който всички да са наясно предварително, за да няма изненади и промени в последния момент.
В момента като общински съветник Вие успявате да съчетавате обществената с преподавателската дейност? Но вече в парламента това ще е невъзможно. Ще Ви липсва ли преподавателската дейност?
Страшно много ще ми липсва. Не знам как ще го компенсирам. Обикновено депутатите правят приемни, знам ли, аз може би ще изнасям уроци. Когато бях в инспектората изнасях открити уроци, като директор на Младежкия център също, и сега като директор на Езиковата гимназия с удоволствие го правя. Така че може би, ако това е възможно и ако е важно за някого, ще изнасям уроци по български език и литература, но не в училище, защото все пак аз ще съм представител на политическа сила и в училище политиката не трябва да влиза по никакъв начин.
Купуването и продаването на гласове е престъпление!
