Днес е Тодоровден – един от големите български празници, познати по българските земи още като Тодоровска, Тудоровска неделя, Тримирна неделя, Булкина неделя, Черна неделя или
В българския народен календар той епървата седмица от големите Великденски пости е наречена Тодорова неделя. Названието идва от Тодоровден, който винаги се пада в събота.
Поверието разказва, че на този ден Свети Тодор съблича своите девет кожуха, яхва бял кон и отива при Господ да измоли лятото да се върне на Земята.
И понеже Господ уважава светеца, още докато той изрича молбата си, отвън, на мястото, където е забоден маждракът (копието на светеца), започва да се издига пара и земята се затопля.
Почитта към св. Теодор е засвидетелствана още в ранните векове: По време на гоненията на християните император Юлиан Отстъпник (332 – 363) продължавал да иска връщането на езичеството.
.
Знаейки, че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост, той решил да се подиграе с тях и да ги застави да ядат идоложертвена храна. Юлиан наредил на градоначалника на Константинопол да напръска тайно с кръв от езически жертвоприношения всички постни храни на пазара, така че християните, макар и без да знаят това, да се осквернят и да бъдат подиграни.
Св. Теодор Тирон се явил на патриарх Евдоксий и му известил наредбата на Юлиан Отстъпник. Заръчал му също да предупреди християните да не вземат храна от пазара през тази седмица.
Предупредени своевременно, християните се хранили с варено жито (коливо). Юлиан разбрал, че замисълът му е разкрит, останал посрамен и пуснал неосквернена от езичниците стока на пазара.
Първата седмица след Сирни Заговезни заема важно място в общо българския календар. В православния календар има шестима канонизирани светци, носещи името Тодор (Божи дар), двама от тях се воини великомъченици – Св. Тодор Тирон и Св.Тодор Стратилат.
Те са били римски войници, канонизирани заради мъченическа смърт в името на Христовата вяра. Култът към тези двама воини светии е разпространен в българските земи. Именно в тяхна чест се устройват (надбягване с коне) по места.
При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, с пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой. Жените размесват и раздават помежду си обредни хлябове като дават от тях и на конете.
