На 1 февруари православната църква почита паметта на Свети мъченик Трифон. Празникът е наречен от народа Зарезан, защото се празнува в началото на пролетния сезон, когато започва резитбата на лозята. Празник е на лозарите, винарите и кръчмарите.
Свети Трифон живял праведно и загинал мъченически заради вярата си в Христа. Заради силната си вяра още от младини той бил надарен от Бога с лечителска дарба. По времето на гоненията срещу християните при римския император Декий Траян, Трифон бил арестуван, подложен на мъчения и осъден да бъде обезглавен. Точно преди да отсекат главата му, той се помолил да го стигне смъртта по-бързо, склонил глава и починал.
Денят на Свети мъченик Трифон се отбелязва първоначално у нас на 14 февруари, като Ден на лозаря. През 1968 г. след въвеждането на Григорианския календар от Българската православна църква датите на църковните празници се изместват. Така паметта на Свети мъченик Трифон започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря – на 14 февруари.
Трифоновден е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци – 1, 2, 3 февруари. На 1 февруари се празнува Трифоновден, на 2 февруари – Сретение Господне, а на 3 февруари – Свети Симеон.
Според българските народни традиции Свети Трифон е покровител на лозарите, винарите и кръчмарите. На този ден се извършва ритуално зарязване на лозята. В ранно утро стопанката омесва тесто и изпича хляб. Приготвя пълнена с ориз кокошка.
Имен ден празнуват: Трифон, Трифона, Трифко, Трифо, Трифул, Трифа, Трифка, Трифула, Тричко, Тичо, Тричка, Фуне, Фунчо, Светлозар, Зарко, Зара, Лозан, Лоза и др.
