Денят на най-великия пророк Илия в народния календар е популярен като Илинден – 20 юли. В представите на българина, Илия лети на огнена колесница в облаците и размахва камшика си над лудо препускащи коне.
В древно предание се разказва, че когато юнаците си поделяли небето, на св. Илия се паднали летните гръмотевици и светкавици, земята в дълбочина и небето във височина. Затова той ходел по небето, събирал тъмните облаци и мъглите и ги заключвал в Черното море. И като техен повелител, от него зависело дали хората ще се радват на хубаво време през лятото и обилна реколта през есента, или на страшни градушки и силни гръмотевици, които били истински враг на берекета по ниви, градини и лозя.
Стара традиция е на Илинден да не се работи. Жените пекат питки в чест на светеца, които раздават в църква или параклис, носещи името на св. Илия. Мъжете правят курбан – стар петел, кокошка или агне. Гледат кръвта на жертвеното животно да изтече до оброчен камък или под вековен дъб – вярват, че това ще ги предпази от суша, гръм и град.
В някои краища, на Илинден се организира общоселски събор, който завършва с тържествен маслосвет. Свещеникът обикаля три пъти селото, заедно с присъстващите като се моли на Свети Илия да пази хората и животните от болести и природни бедствия.
Има поверие, че на Илинден – 20 юли и 2 август /по стар стил/, не трябва да се влиза в морето.
Именици днес са Илия, Илиан, Илияна, Илиана, Илико, Илина, Илка, Иляна, Елиан, Елин, Лило, Лилчо, Личо, Лиля, Лино, Лильо.
