В своето далечно и по-близко минало, човечеството е преживявало многобройни тежки и унищожителни епидемии. Всяка епоха си има характерна епидемия – средновековието е покосявано от чумата, през епохата на началната индустриализация човечеството страдало от тиф дизентерии, шарка, скарлатина и пр.
Разположена на кръстопътя между Изтока и Запада, България не е била пощадена от съдбата. Причините за епидемиите в нейните селища по новото време са лошата хигиена и струпването на много хора в по-големите градове, което се случва обикновено по време на войни и природни бедствия.
За съжаление Хасково не е изолирано място и неговото население преживява много смъртоносни епидемии. В началото на ХХ в., макар че страната ни преживява бурен стопански и обществено напредък, тогавашната медицина все още не е в състояние да се справи ефикасно с появата и развитието на смъртоносните за онова време заразни болести , каквито са тифът в неговите разновидности, маларията и дизентерията. Причините за тяхната поява са лошата селищна хигиена, нечистите водоизточници, липсата на медицинска помощ. Особено тежко в живота на населението се отразяват войните, в които често пъти жертвите по фронтовете многократно са надвишавани от фронтовите епидемии, нерядко пренасяни и сред населението в тила. Особено тежка за града е холерната епидемия привнесена от фронтоваците. Умрелите хасковски граждани със заповед на общината са погребвани отделно, далече зад градските гробища и там са залесени брезови дървета. Години наред населението съзнателно не е ходило по тези места.
В края на 1918 г., непосредствено след края на Първата световна война, Хигиеническият съвет към хасковската община представя доклад, от който се вижда нивото на смъртността в града, а кметът К. Димов дооформя с констатацията си мрачната картина : “Нашият град никога не е бил чист, но като че ли войната допринесе твърде много за замърсяването. В нашия град никога не е имало желание у гражданите за преуспяването му в хигиеническо и благоустройствено отношение. С болка на сърцето човек слуша чужденците, като говорят за Хасково и го наричат болен град. В града рядко има къща без туберкулоза и малария.“ Към 1920 г. Хасково наброява 19 458 жители и се нарежда на 11 място в страната, но действителният брой на населението е много по-голям заради непрекъснато прииждащите в града бежанци от Тракия и Македония, разполагане на части от Врангеловата армия, и цяло чудо е било, че хасковското население в тези години не преживява епидемии.
Тежката зима, голямата безработица и скъпотия, лошото водоснабдяване са причина в началото на 1934 г. в Хасково да избухне страшна епидемия от коремен тиф. На фона на лютата зима и повече от 7000 безработни, градът изпада в бедствено положение. Общинските съветници решават кредитът, с който разполага общината да бъде използван в борбата с бързо разпространяващата се епидемия. На бедните граждани по списък се дават безплатни лекарства, но броят на заболелите се увеличава непрекъснато.
На 22 януари началникът на общинската санитарна служба докладва за тревожното развитие на епидемията. Общинската управа констатира, че не е в състояние да се справи с положението и кметът телеграфически иска от Министерския съвет градът да бъде признат за „пострадал от обществени бедствия“ и да му бъде отпусната от специалния фонд поне 200 000 лв. помощ. В отговор на отправения зов Дирекцията на народното здраве отпуска на общината 500 000 лв.
С всичките си усилия Хигиеническият съвет се опитва да вземе мерки срещу разпространението на епидемията. Според него заразата е причинена от нечиста питейна вода, замърсена вероятно от пропукани тръбопроводи. Гражданите са съветвани да преваряват водата за пиене, да ограничават струпването на много хора на едно място. Всички училища и кина са затворени, издава се и забрана за всякакви събрания. В града е въведена карантина и никой не може да го напуска без специална бележка от здравните власти. С тези мерки след недълго време епидемията е овладяна и карантината е свалена. Както се вижда и преди 100 години мерките за борбата с епидемията са били подобни на сегашните.
Затова спазвайте лична хигиена, изпълнявайте съветите на властите и останете вкъщи.
Автор: д-р Красимира Узунова, историк
