Античната, късноантична и средновековна крепост Топлица (Топлицос) се намира на възвишението “Свети Дух” в Минерални бани североизточно от главния извор.
Съществувала е в периода от II-XIV в. Тук е и “Ангелов камък”, от където прочутият войвода е защитил българското население с прочутата си точност в стрелбата и вяра в справедливостта. Крепостта е построена във II век от римляните.
От този период датират първите археологически доказателства за строежа на бани, снабдени с охладителни инсталации. Твърдината е най- добре запазената историческа забележителност на територията на курорта, като е проучена от археолога Балабанян. Името и идва от намиралия се там параклис, носещ това име. Основите ѝ са поставени вероятно още във времето на римската епоха, доказателство за което са различните строителни техники и материали.
Поради ограничената укрепена площ, може да се предположи, че тя е извършвала предимно охранителна дейност върху пътя водещ към и от Източните Родопи и изворите в основата на съседния хълм.
В момента тя е представена в плана си от X-XI век. Този акт е свързан с дейността на византийските императори, които възстановяват редица крепости на Балканите, след покоряването на Българската държава. Откритите при разкопките стени са били слабо запазен. Благодарение на извършената реставрация по времето на социализма те са издигнати на височина достигаща в определени участъци до над 3 m.
При изграждането на укреплението са издигнати масивни крепостни стени. За подобни конструкции архитектите обикновено са се съобразявали със особеностите на терена. Избирано е най- удобното за защита място, като по- уязвимите му страни са били допълнително укрепвани, а тези непристъпни за врага са били по- просто устроени.
Отбранителните съоръжения представени тук са няколко правоъгълни кули и бастион, разположени по част от ъглите и стените ѝ. Освен главната порта са открити и две потерни. Функцията на тези малки врати е различна. Те могат да служат от една страна за пробиване на обсада и бягство от укреплението, а от друга за нападение в гръб на врага, при щурмуване на стените.
Основният проблем при всяка крепост е свързан със снабдяването ѝ с вода. Той е решен чрез изграждането на водохранилище. То е разположено в южната част на крепостта. За реализирането му е използвана каменна зидария. Пода му е застлан с тухли, а стените са измазан с червена (хидрофобна) мазила, с цел да не се допусне изтичането на жизнено важната течност. Запасите от храна са се пазели в големи хранилища (питоси), почти изцяло вкопани под земята. По този начин се е поддържала постоянна температура, гарантираща запазването на храната за по- дълго време.
В укрепената площ са регистрирани плановете на няколко сгради. Тяхната функция е различна- казармени помещения, конюшня, столова, представителна сграда (за наместника) и т.н. Поради ограничената площ строителството се е развивало предимно във височина, следи за което са дупките от греди по крепостната стена.
Интересен обичай, които за жалост не е запазен, е бил съборът организиран на 22 март на това място. Той е бил свързан с отдаването на курбан за загиналите български войници в битката при Клокотница (09.03.1230 г.), където българските войски на чело с цар Иван Асен II разбиват тези Теодор Комнин. Благодарение на реализиран проект, крепостта е пригодена за туристически посещения.
Източник: Български крепости
