Гости от цяла България се събраха в китното ивайловградско село Свирачи, за да отбележат 105 години от завръщането на българите от Мала Азия в Родината. Община Ивайловград и Инициативен комитет организираха традиционния събор, а кметът Диана Овчарова посрещна гостите на потомците на малоазийските българи от всички краища на България. Диана Овчарова и гостите запалиха свещи в параклиса „Покров Богородичен”, изграден от дарения по повод 100 годишнината на завръщането на малоазийските българи в Родината.
Историята на българите от Мала Азия е изпълнена с превратности. Тази групи се преселва между 16 и 19 век в Северозападна Мала Азия. Предимно с нашенци са населени градовете Чанаккале и Бурса. Заради затвореността на нашата етническа група, българите в Мала Азия, наричани още анатолийски българи, запазват почти изцяло езика, традициите и обичаите си. Затова, когато през 1914 година те се връщат в България, изненадват сънародниците ни със стария си стил на говорени и традиционни стари български нрави.
Още след Освобождението големи групи българи започват да се придвижват към Свободна България от Османската империя. Но едва в началото на 20 век тези процеси се ускоряват, благодарение на дипломатическите договорки между Свободна България и Турция.
Към края на 1913 г. в българската легация и генералното консулство в Цариград започват да пристигат пратеници от българските села в Мала Азия с настоятелни молби час по-скоро да бъде уредено изселването им в България, тъй като оставането в Турция било опасно. Пратеници на селата посещават и България, за да уговарят размяна на имотите с турци или с цели турски села, които желаят да се изселят в Турция. Те уващавали турците, ако решат да се изселват, да не разменят имотите си, а да ги продават, като им обещавали безплатно земи и къщи в Мала Азия. След многобройни молби от българските села и дълго проучване и организиране на кампанията по изселването, всичко било готово. През март 1914 година започва самата кампания, първите малоазийски българи потеглят от пристанище Бандърма за Дедеагач с парахода “Борис” на 20 март, с него пътуват 932 души от селата Тьойбелен, Ташкеси и Аладжа баир. На 9 април отново от пристанище Бандърма потегля втората група за България, на 17 април е третата. С четвъртата група потеглила от пристанище Бандърма се изселва най-голямото българско село в региона Коджа бунар, с парахода “България” пътува и ръководещият изселването от страна на българското правителство Злати Чолаков. Кампанията по изселването продължава 3 месеца, през което време подготвящите се за път биват многократно ограбвани и заплашвани със смърт от бродещи в района разбойнически групи. На 11 юни 1914 г. на парахода “България” се качва последната, десета група от изселници. Така в българските села в Мала Азия не остава нито един българин.
105 години от завръщането на малоазийските българи отбелязаха в Лъджа
Голяма част от тези наши сънародници днес живеят в ивайловградските села Свирачи и Лъджа.
източник: Община Ивайловград и Уикипедия
