През второто тримесечие на тази година продължава тенденцията за поскъпване на живота и нарастване на разходите за издръжка на живот, макар и с по забавени темпове в сравнение с първите три месеца на 2022 година. Необходимият нетен месечен доход за издръжка на едно работещо лице от едночленно семейство през юни достига 1268 лв. Тази стойност, формирана на базисна потребителска кошница, е необходима за покриване на разходите за издръжка на едно работещо лице, живеещо само, за храна, жилище, образование, здравеопазване, облекло, транспорт и съобщения, развлечения и почивка. Необходимият нетен месечен доход за издръжка на тричленно домакинство (т.е. двама работещи с едно дете до 14 г.) пък през юни достига 2282 лв.
Това показва анализът на наблюдението на потребителските цени и Заплатата за издръжка за второто тримесечие на 2022 г., изготвен от Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ. Данните са публикувани на официалния сайт на КНСБ.
За едногодишен период разходите за издръжка на живота за 3-членно семейство нарастват с 358 лв. , а за 1 работещ от едночленно семейство със 199 лв. От началото на годината доходът, необходим за издръжка, нараства с 4,2%, а на годишна база с 15,6%.
Ускореното нарастване на необходимия месечен доход за издръжка се дължи на пълзящото движение нагоре на цените на хранителните стоки, енергоносителите и горивата следствие от двете кризи – COVID и войната в Украйна. От началото на година се наблюдава драстичен скок при:
цените на природния газ, с около 82% от началото на годината, така през месец юли цената достига до 186,87 лв./Mwh, след като през декември 2021 е 102,33лв./Mwh.
Продължава да нараства цената на електроенергията за небитовите потребители, както и на петрола. През месец юни цената на суровия петрол достигна своя пик от 123,19 $/барел и нараства с повече от 54% от началото на годината. Този ръст се пренесе у нас върху горивата (бензин/дизел) и през юни те регистрират ръст от 59,2% на годишна база, което се пренася в почти всяко производство.
Недостатъчно ефективни са антикризисните мерки от въвеждането на 0% ставка на ДДС за хляба и брашното и отстъпката с 25 ст. на литър гориво. Нашето експресно изследване в периода 06-09.07.2022 г. показа, че реалното намаление на цените на хляба е между 2 и 6%. Поевтиняването с 20% е само в големите вериги, които не са достъпни са всички домакинства.
На тримесечна база хранителните стоки нарастват с 6,2%, а на годишна с 23,6 на сто. По-забележимо нарастване се наблюдава при групите:
“Хляб и зърнени храни” – с 11,6% на тримесечна база, на годишна с 30,3%. Само групата на „Хлебни изделия“ бележи ръст с 18,6% и достига годишно нарастване с около 40%; групата на „Брашно“ бележи годишен ръст от близо 42%. В стойностно изражение увеличението на цената е с около 40-50 ст. в сравнение със същия период на предходната година.
“Месо и месни продукти” – тримесечният ръст общо за групата е с 9,4% и с 20,4% на годишна база. Драстично нарастване на годишна база се наблюдава при пилешко месо – с около 42,7%.
“Яйца” – с 37,5% на годишна база, а на тримесечна – 6,5 на сто;
“Мляко и млечни продукти” – групата бележи тримесечен ръст с 9,3%. В абсолютни величини забележимо е нарастването за годишен период при цените на сирената с около 2 – 20 лв., а при кашкавали с около 5 лв. Годишният ръст на групата достига съответно с 22,9 до 36,2%.
“Животински и растителни масла” – групата нараства със 7,9% на тримесечна база, на годишна – 43,9 на сто. Забележим тримесечен ръст се наблюдава при цените на слънчогледовото олио, които отново тръгнаха нагоре и достигнат ръст до 5,3%. В рамките на годишен период увеличението на слънчогледовото олио е в диапазон 1,30 – 1,90 лв., и достига ръст от 48,6%;
“Захар и захарни изделия” – със 7,6%, на годишна – 20,9%. На тримесечна база се наблюдава силна възходяща тенденция при цената на захарта със 17,3%, която е повлияна от значителното поскъпване на международните цени на захарта. Увеличава с повече от 45-60 ст. на годишна база (с около 40%);
Групата на нехранителните стоки и услуги през последното тримесечие бележат също ускорение с 3,1%, а на годишна база ръст от 15,6%. По-забележимо нарастване се наблюдава при групите:
“Електроенергия, газообразни и др. горива” – нарастването на разходите е с 23% на годишна база, като този ръст се държи основно на нарастването на цената на природен газ с 2,5 пъти на годишна база, на дърва за горене с около 70%;
“Жилищно обзавеждане и домакински уреди” – също бележат тримесечен ръст с 4,8, а годишен с 12,5%. Само групата на мебелите нараства с 19,8% на годишна база и с 9,7% на тримесечна;
“Здравеопазване” – с годишен ръст от 5,6%, като само лекарствата нарастват с 4,2% на годишна база.
Очакванията са през следващите месеци да има продължаващ ръст на цените, като следствие от увеличението на цените за битовите потребители от 1 юли на електроенергията с 3,4%, на топлоенергията средно с 29,7% и на природния газ с 32%. Новото увеличение на цените на енергоносителите вече излиза извън границите на социално поносими цени и са предпоставка за нарастване дела на енергийно бедните.
Заради ниските доходи, растящата инфлация, която очакваме кумулативно да достигне 20% тази година, и очакваните трудни зимни месеци, е задължително бъде направена втора актуализация на бюджета. Тя може да бъде подготвена от служебното правителство и гласувана от новия парламент, коментира президентът на КНСБ Пламен Димитров.
КНСБ настоява за увеличение на минималната работна заплата до 800 лв. най-късно до началото на 2023 г. Това е изключително важно, предвид ръста на цените и тежките зимни месеци, които предстоят. Линията на бедност пък трябва да е 541 лв. за 2023 г., което ще позволи повече домакинства да получат енергийни помощи.
