Според историческите изследвания обичаят да се празнува Нова година идва от древна Месопотамия около 2000 г. пр.Хр. Тогава статуите на боговете били носени по улиците, провеждали се ритуали в чест на победата над хаоса и пречистването на света.
За първи път Нова година се празнува на 1 януари през 153 г. пр. Хр. Причината- на този ден избухнало голямо въстание против римската власт в Иверия. Това наложило новите консули, които са били и главнокомандващи армията, да заемат постовете си вместо на 1 април, на 1 януари.
През 46 г. пр. Хр. Юлий Цезар въвел нов календар (юлианския). Именно този велик император окончателно одобрил началото на годината от 1 януари.
Не останала в забвение и датата 1 април. Като малка „компенсация“ за отнетото ѝ първенство, се наложила друга традиция. 1 април започва да се празнува като „лъжливата“ нова година и постепенно този ден се превръща в празник на шегите и смеха.
Първият ден от Новата година- 1 януари, е бил посветен на двуликият Бог Янус. Той бил повелител на избора, на вратите и на всички начала. Изобразяван е с две лица, едното гледало напред, а другото – назад. Месец януари носи името си в чест на бог Янус.
