На метри от входа на българската църква „Св.Св. Константин и Елена” в Одрин местните хора са поставили на тротоара кутии с вода. Това първоначално изненадва българските туристи, идващи в християнския храм. Но минути по-късно става ясно, че това е вода за бездомните животни. Нещо повече- освен че е в кутиите има вода, някой предвидливо е оставил и бутилка, за да се долее, ако водата бъде изпита. А в Одрин от тези човешки жестове се възползват предимно котките.
Оказва се, че грижата за котките в Турция е дълбоко вкоренена. Тук четириногите любимци, макар и без дом, са обгрижвани и обичани. Това личи и от поведението на пухкавите четириноги. Те са мили, социализирани, не се страхуват и не бягат от хората. Логично. Тук хората се грижат за тях.
Всъщност Турция вече спечели „титлата” Страната на котките. В Страната е прието котките да нямат собственик. Защото грижата за всяка котка се поема от всички. Местните хора разказват, че освен купички с вода, тук за котките по тротоарите се оставят кутийки с мляко и парченца хляб, а в студените дни и постели за котките.
Дали заради мюсюлманската вяра, че котките са носители на благоденствие и носят късмет или заради добротата на хората, но е факт, че в южната ни съседка уличната котка е уважавана. Хората в Одрин разказват, че обожанието към котките идва от времето на пророка Мохамед. Самият той бил изключително привързан към четириногите.
Държавата също приема грижата за котките изключително сериозно. Има специални закони за свободните градски животни и тяхната защита.
