За неоценимото историческо дело на Васил Левски са изписани милиони страници. По-малко известно обаче е, че Апостола на Свободата е бил божествен певец. За това свидетелства в спомените си Стоян Заимов. Талантът на Левски се проявил, когато за първи път започнал да пее псалми в църквата като свещенослужител.
По време на революционното си дело обаче, той често пеел пред приятелите си любимите си песни. При едно от посещенията си в Хасково Левски се среща със своя добър другар Петър Берковски. В спомените си Стоян Заимов разказва, че на сбирка на хасковските младежи-патриоти е създаден революционен комитет. На тази среща Левски споделил и много случки от своя живот, а след шегите дошли и песните: „Левски пя до умора. Песента „Одавна ли си, момне ле, калугерица“ той изпя божествено…“, пише Заимов. Според някои изследователи на делото на Левски, тази песен е написана от Дякона и е посветена на карловската монахиня Евдокия.
Одавна ли си, момне ле, калугерица
– Одавна ли си, момне ле, калугерица?
– Не сам одавна, байно ле, нито отскоро.
Три години стават, байно ле,
четвърта кара,
откак се азе, байно ле, млада почерних.
– За кого носиш, момне ле, тез черни очи?
– Носа ги, носа, байно ле, за черна земя.
– За кого носиш, момне ле, таз тънка снага?
– Носа я, носа, байно ле, за черна земя.
– Черната земя, момне ле, сполай не казва,
сполай не казва, момне ле, нито се радва.
Я дай ги на мене, момне ле,
сполай да кажа,
сполай да кажа, момне ле,
и да им се радвам.
