Концлагерът Белене е създаден през 1949 година с поверително постановление на Министерски съвет, ръководен от подпредседателя Васил Коларов. Причината създаването на лагера на смъртта „Белене“ да не е парафирано лично от „вожда и учителя на българския народ“ е, че по това време Георги Димитров се лекува в Съветския съюз /според някои историци от алкохолизъм/. Концлагерът е наречен „трудово-възпитателно общежитие“ и с това цинизмът на комунистите не свършва.
С легера се заема пряко МВР, а на подчинение на милиционерите са предоставени островите по Дунав- Персин, Голяма Бързина, Малка Бързина, Милко, Магареца, Совата и Предела. Най-големият от всички тези острови е Персин. Именно там се намира добилият популярност концлагер “Белене”. Така е поставено началото на най-големия лагер за политически противници на Българската комунистическа партия БКП.
През “Белене” преминават десетки хиляди души, а след смъртта на Сталин през 1953 година политическото въдворяване е преустановено за кратко. Само три години по-късно, след т.нар. Унгарско народно въстание през 1956 година, репресиите и въдворяването на Белене са възобновени. През август 1959 година БКП взема решение да затвори лагера в Белене, заради твърденията в Западните демокрации, че в България има лагери на смъртта. И тук отново идва цинизмът на тоталитарната власт. С вземане на решение за затваряне на “Белене”, се отваря т.нар. трудова група край Ловеч- това е лагерът на смъртта „Слънчев бряг“. Той работи до 1962 година, а там се настаняват насилствено политически затворници, определени от комунистическата пропаганда като „непоправими рецидивисти“.
Въпреки че официално е затворен лагерът в Белене продължава да работи още една година. Там са хвърлени без присъди много политически затворници.
От 1985 до 1987 година в т.нар. втори обект на Белене са заточени над 500 български граждани от турски произход, които са се опълчили срещу престъпния „Възродителен процес“, провеждан от комунистическата партия начело с Тодор Живков.
Кои са хората, загубили живота си в Белене, какви лични истории са успели да издирят историците, въпреки опитите на Държавна сигурност да унищожи архивите, може да видите в първата по рода си пътуваща изложба “Свидетели: Памет за концлагера “Белене”. Тя бе открита днес в Регионалния исторически музей в Хасково.
Изложбата е инициатива на фондациите „Остров Белене”, „Истина и памет” и Културен център “Евгений Босилков–Белене”. Тя е показана в над 60 града в страната. Експозицията е представяна и в Чикаго, където е най-голяма българска диаспора.
Комунистите изселват хиляди хасковлии, децата им пращат в Детски трудови лагери
Основният двигател на изложбата е журналистът Христо Христов. Той е автор на поредица от публикации, свързани с лагера „Белене“ и дейността на Държавна сигурност.
На откриването на експозицията присъства областният управител на Хасково Станислав Дечев, директорът на РИМ Хасково Пенко Добрев, директорът на Музея в Харманли проф. Цонка Каснакова, оцелели лагеристи, представители на демократичната общност и на патриотични организации.
