България е заплашена от фалит. Има сериозен проблем за поддържането на фискалната стабилност. Съществува риск за промяна на съществуващия курс на лева към еврото. За неопределено време се налага отлагане на присъединяването ни към еврозоната. Може да се наложи взимането на заем от МВФ, за да се спаси фискалната стабилност. Това ще наложи сериозни финансови рестиркции. В тази ситуация ще се стигне и до замразяване на доходите.
Това са част от изводите, публикувани в доклад на министъра на финансите Росица Велкова, съобщава www.glasove.com.
Служебният финансов министър е поискала от всички министри да намалят разходите си с 20% заради риск за бюджета. Тя е изпратила писмо до премиера и министрите с обосновка за това свое искане, часове преди заседанието на МС днес.
Росица Велкова предупреждава, че ефектът от прилагането на всички досегашни политики като увеличаване на помощите, вдигане на пенсиите и заплатите и нереализираните инвестиционни разходи, водят „до значително увеличаване на разходите на бюджета за 2023 година и в средносрочен план дефицитите са отново в порядъка от 6-7 % от Брутния вътрешен продукт (БВП)”.
Сериозни рискове пред страната, според анализа на министерството на финансите, са: „Страната ни да ползва заем от МВФ, който също ще наложи рестриктивни фискални изисквания като условия за получаване на заема“. Вторият сериозен проблем е, че „при запазване на очертаните негативни тенденции за дефицита се увеличава възможността с ускорени темпове да се приближим до горните граници на дълговия критерий от 60 % от БВП“.
„Част от мерките са неотложни и непопулярни, като в приходната част засягат мерки в областта на данъчната политика – отпадане на намалени данъчни ставки за ДДС и акцизи, увеличаване на акцизните ставки за електронните цигари и други тютюневи изделия, облагане на свръхпечалбите и засилване на фискалния контрол, определяне на 100 % дивидент за държавата от държавните предприятия и др.“
Докладът е предложен от служебния министър на финансите за приемане от Министерския съвет с финансова обосновка.
Ето кои рискове посочват от министерството на финансите, за да аргументират исканото орязване на разходите на министерствата.
- Сериозно се влошава в средносрочен план поддържаната фискална устойчивост;
- Променя се структурата на разходите в полза на постоянните разходи за социални плащания и възнаграждения и липса на гъвкавост за отпадане на действащи и реализиране на нови политики и програми;
- Увеличава се рискът от включване на страната ни в процедура по прекомерен бюджетен дефицит още на база на прогнози за нарушаване на фискалните правила, което поражда задължения за предприемане на незабавни, коригиращи мерки, неизпълнението на които може да доведе до санкции от ЕК, в т.ч. и спиране на ЕС плащания;
- Отлагане за неопределено време присъединяването на страната към еврозоната или поставяне на условия за промяна на фиксирания към настоящия момент курс на лева към еврото;
- Вероятност от влошаване на кредитния рейтинг на страната;
- Повишаване цената на дълговото финансиране и затруднения при емитиране на външни и вътрешни заеми, което ще създаде ликвидни проблеми за финансиране на бюджетните разходи, както и ще доведе до значително повишаване на лихвените разходи за обслужване на дълга. При този сценарий може да се наложи страната ни да ползва заем от МВФ, който също ще наложи рестриктивни фискални изисквания като условие за предоставянето на заема;
- При запазване на очертаните негативни тенденции за дефицита се увеличава възможността с ускорени темпове да се приближим до горните граници на дълговия критерий от 60 % от БВП.
Часове по-късно от пресцентъра на МС разпространиха приетите днес решения.
Прието е протоколно решение за одобряване на параметри, допускания и мерки за разработване на проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г.
Министерският съвет с протоколно решение одобри параметри, допускания и мерки за разработване на проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г., актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г. като мотиви към него и средносрочна бюджетна прогноза за периода 2024-2026 година.
С протоколното решение се цели предприемането на действия, съгласно рамките на фискалните ограничения по националното и европейското законодателство, за поддържане на бюджетен дефицит до 3 на сто от БВП при подготовката на проектите на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г., актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г., като мотиви към него, на средносрочната бюджетна прогноза за периода 2024-2026 г., както и на проекта на Конвергентна програма на Република България 2023-2026 година.
Правителството задължи министрите в хода на бюджетната процедура да представят в Министерството на финансите разчети, които да съответстват на одобрените мерки и насоки.
