Димитър Аврамов е политолог, магистър по публична администрация и международни отношения. От 1997 година Аврамов работи като политически консултант и анализатор.
Г-н Аврамов, в средата на предизборната кампания сме. Има ли нещо характерно, което отличава тази кампания от всички преди нея?
В местните избори винаги доминират конкретни нагласи, конкретни очаквания, които са различни за всяка община. Всяко обобщение би било грешно, защото хората в различните общини очакват различни неща. Това е нормално, защото различни хора упражняват властта в отделните общини.
Познавате спецификата на голяма част от регионите в България. Има ли нещо, което да отличава Хасково от всички останали градове?
Преди всички избори участвам в изработването на социологически изследвания в най-интересните и най-важни общини в България. Хасково традиционно е една от тях. Целта на изследванията е да измери нагласи, като например какво е удовлетворението или неудовлетворението от работата на институциите, какво преобладава: желание за промяна или за приемственост и т.н. В Хасково има много високи нива на недоволство от управлението на Общината. 86% от хасковлии казват, че са “недоволни” или “по-скоро недоволни” от управлението през последните 4 години. Това е изключително високо ниво на неодобрение и неговият обект е ясен – кметът и изпълнителната власт в общината. В други градове, като Стара Загора, Велико Търново, Русе и т.н. нивата на неодобрение на хората към общинската власт са много по-ниски.
В другите български градове хората ясно посочват коя е партията, която носи отговорност за управлението. В Хасково 65% от гражданите, които отговарят на въпроса “Кой носи отговорност за управлението на общината”, посочват настоящия кмет като човек, който носи сам отговорност за упражняването на властта. Това значи, че 5 мандата, тоест 20 години, управникът не си партнира с легитимните политически партии. Този управленски стил капсулира общината и буквално убива перспективите пред хората. Защо?
Защото съвременната политика е групово занятие. Тя се прави от партии, в които на решенията влияят много хора. 20-годишната традиция на кметския стол в Хасково да сядат хора, които превръщат гражданите в заложници на характера и на личния капацитет, е много лоша. Това всъщност е сериозен проблем и неприемлива игра с властта на гърба на хасковлии.
Заради ината и желанието на кметовете на Хасково от последните 20 години да не признават ничие друго мнение, общината е неефективна, не може да си партнира адекватно с централната власт, не може да усвоява добре европейско финансиране и Хасково изостава. В резултат- всичко добро в Хасково се случва с огромни усилия, благодарение на гражданите и бизнеса. Изпълнителната власт, разбира се, върши някаква работа, но е инертна, не следва ясна политическа посока.
В кондиция ли са основните политически сили две седмици преди изборите, за да продължат кампанията в рамките на добрия тон или очаквате ескалация на предизборните емоции?
В национален мащаб в местните избори не се води битка между ГЕРБ и БСП. БСП се превърна в треторазрядна политическа партия в местната власт. Показателен е примерът от Хасково, с количественото им присъствие в Общинския съвет през последния мандат. Това е лошо, защото отваря път на всякакви политически опортюнисти към местната политика. В местните избори, разбира се, има конкуренция и съревнование между партийните листи. То обаче, е доминирано от мажоритарните избори за кмет. Хората, които участват в тях, са различни във всяка община. Някъде екипите са в кондиция, другаде- не. Фокусът на вниманието обаче, е в кандидатите за кметове. Що се отнася до добрия тон, той със сигурност ще бъде нарушен на много места. Ние, българите, сме нетърпеливи, вечно изнервени и лесно избухливи. Няма как това да не доведе до политически скандали по време на изборната кампания. В същото време обаче, хората стават все по- опитни по отношение на политическия процес и влагат все по-малко емоции и все повече рационалност. Това стимулира кандидатите за политически длъжности да водят позитивни кампании.
Има ли общи очаквания, които обединяват хората в Хасково и съответно има ли кандидати, които към момента са отговорили на тези очаквания?
Вече споменах, че 86% от хората в Хасково заявяват категорично, че са “недоволни” или “по-скоро недоволни” от управлението на общината. Очевидно е, че хасковлии искат нов кмет и очакваната от тях промяна е личностна, кадрова. Над 90% от хората в Хасково искат да имат енергичен, по-млад кмет, във възрастовата граница 40 – 60 години, който да работи и управлява общината екипно, а не “напук”.
Около 60% от хората казват, че личността на кандидата за кмет е по-важна, отколкото политическата партия, която го издига. Останалите 40% казват, че политическата партия е по-важна. Това са здравословни и добре балансирани нива на политически нагласи между мажоритарност и политически избор, които са характерни за Европа. Добрата новина тук, в културен план е, че въпреки азиатския начин на управление на общината от последните 20 години, хасковлии категорично са хора с модерно, западно и европейско самосъзнание, а не с източен политически манталитет.
Обикновено избирателната активност на местни избори е най-висока. Сега проучванията какво показват, успяват ли кандидатите да мотивират хората да излязат да гласуват?
38% от хората с избирателни права казват: “няма да гласувам” на директен въпрос. В изборния ден е възможно процентът на негласувалите да се увеличи малко. Нормалната избирателна активност е между 50% – 60%. Всяко изборно участие над 60% вече е доста висока активност.
Ако промяна е очакваният от хасковлии резултат, има ли яснота точно каква промяна искат хората?
В Хасково хората си представят промяната като нов кмет, който трябва да бъде енергичен. Желаната възрастова група, в която да попада новият кмет, е между 40 години и 60 години. Това е правило в политиката и по този показател очакванията са сходни в цяла България. Друго важно нещо е, че хората категорично искат кмет, чието лидерство и чиято личност се изявяват в това да носи положителна промяна и да подобрява живота им. Типажът “аз ще Ви управлявам” и “аз ще казвам какво е добро и какво- не” е предварително отхвърлен от хасковлии. Хората си представят новия кмет на Хасково, като екипен играч, като човек, който може да създава мнозинства и да постига компромиси в името на развитието на града и общината.
В интервюто са използвани данни от социологически изследвания на „ Алфа Рисърч”, проведени преди началото на предизборната кампания, в различни градове на страната, включително и Хасково , по метода на интервю: лице в лице и са представителни за съответните общини. В социологическите изследвания не са тествани количествени измерители, свързани с подкрепата към един или друг кандидат, а обществени нагласи по значими за общините проблеми, оптимизмът и песимизмът на хората по отношение на развитието на града и общината, в която живеят.
.
