„Не трябва да плачем за нас, а за България“. Това са последните думи на един от осъдените от „народния” съд. Преди 75 години Първи и Втори състав на „народния” съд осъждат на смърт тримата регенти княз Кирил, ген. Никола Михов и проф. Богдан Филов, осем царски съветници, 22-ма министри от четири кабинета след 1941 г, 67 народни представители и 47 генерали и висши офицери. Присъдите са изпълнени мълниеносно. 147 човека са навързани на верига и са поведени към бомбена яма, която се превръща в най-кървавия масов гроб в историята на България.
Според свидетелства, преди изпълнението на присъдите, възникват пререкания кой кого лично да разстреля. За княз Кирил е имало най-много желаещи. Палачите са подбрани от ЦК на БРП-Комунисти. Всички „изпълнители“ са професионални убийци и мародери.
Пръв е убит принц Кирил, като дълги години след това палачите се карат кой точно го е убил. Трима от сатрапите Веселин Георгиев, Кольо Моряка и Лев Главинчев години наред се хвалят с „авторство“ на разстрела на брата на Цар Борис III. Но перверзията стига по-далеч. Фердинанд Козовски взема от трупа на принца ботушите му, а останалите от другите убити-часовници, златни пръстени, халки и дрехите им.
Няколко дни след разстрела на принц Кирил Преславки немският журналист Волфганг Бретхолц посетил Цола Драгойчева. Видната комунистка скандализира немеца с наглостта си: „Никога не съм спала така блажено, както в утрото след екзекуцията, след като заглъхна и последният изстрел“, заявила тя пред чужденеца.
Емблемата на жената-комунистка лично участвала в организирането на разстрела на благородника. А няколко месеца преди убийството присвоила и апартамента на принц Кирил. Именно в това жилище Цола Драгойчева спала, докато принц Кирил посрещал смъртта.
България е на първо място в света по брой на постановени и изпълнени смъртни присъди. Дори преди Нацистка Германия и Япония. У нас набързо скалъпеният Народен съд, дирижиран от Георги Димитров и Сталин, осъжда на смърт 2730 души, изпълнените присъди са 2138. Разликата от 592-ма не означава помилване, повечето от осъдените са убити веднага след 9 септември 1944 г.
Такъв е случаят и с хасковските офицери. Те са убити от партизаните още през септември 1944г., но „народният” съд издава присъдите им 6 месеца по-късно.
Всъщност „народният съд“ , който избива елита на България работи по заповед на Москва.
„Никой не трябва да бъде оправдан!“-заповядва Георги Димитров от Москва през януари 1945 г. И започват процесите на „народния съд“. Реално присъдите за регенти, министри, депутати и офицери са предварително съгласувани и решени не от съда, а от комунистите. Трайчо Костов, който координира процесите по „народния съд” нарежда: Въпросът е ясен за всички-смърт! По ирония на съдбата или възмездието Костов също ще бъде осъден на смърт и обесен от другарите си комунисти.
Само за няколко месеца са осъдени 9 155 човека. 2 730 от тези хора са осъдени на смърт, а 1 305 –ма на доживотен затвор.
За сравнение – Нюрнбергският процес в Германия осъжда на смърт 12 от 24 подсъдими. Народният съд, както и убийствата преди и след него, всъщност ликвидират политическия, военния и част от интелектуалния елит на страната от времето преди 9 септември 1944 г.
През 1996 г. Върховният съд отмени присъдите на I и II състав на Народния съд поради “липса на доказателства”. От 2011 г. 1 февруари се чества официално като Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим.
