На 10 март отбелязваме Деня на спасението на българските евреи. През 1943 година благодарение на обединението на цар Борис III, Светия синод, политици, общественици и граждани България предотвратява депортацията на българските евреи в концлагери. Спасен е животът на близо 50 хил. души. Само в Хасково от явна смърт са спасени хиляди евреи, преселили се тук от София, за да са далече от явната смърт, която надвисва над семействата им. Повече от 2 години, от 1941 до смъртта си през август 1943 година Цар Борис III следва една политика- да запази живота на своите поданици без разлика от език и религия. И успява да удържи- нито един български войник не е пратен на фронта и нито един български евреин не е попаднал в концлагер.
В онези дни на тъмната 1943 година немският посланик в София Бекерле пише: „Никой не може да убеди българите да мразят евреите”. Това е бил и последният опит на германските власти да организират депортацията на българските евреи към лагерите на смъртта. В края на Втората световна война общият брой на убитите евреи е около 6 000 000 души. България успява да спаси своите граждани от еврейски произход във времена, изпълнени с несигурност и крайно изострени междудържавни отношения. За жалост българската историческа наука мълчи за този период десетилетия наред по времето на социализма. Не се говори за цар Борис III, за Димитър Пешев, за патриарх Кирил …Но днес вече фактите са ясни, а изводите направени. Държавните институции и народът обединени са в състояние да спасят, да преобърнат историята, да останат в нея, записани със златни букви. Защото българската история има много величави страници, но спасението на евреите безспорно е една от светлите страници в световната история.
