Епидемичното разпространение на заразните болести от незапомнени времена е връхлитало често като напаст Европа.
Това посочват д-р Красимира Узунова и д-р Веселина Узунова от РИМ-Хасково в своето проучване на тема “По-разумни ли са били предците ни в борбата срещу пандемиите”.
През 17 и 18 в. през българските земи са преминали много заразни болести, а само чумата е върлувала десетки пъти. Тогава някои селища се местели, за да преодолеят заразата. Сред тях било и хасковското село Ени махле, днешното с. Гарваново, чието население, след една ужасна епидемия, се принудило да напусне старото заселище, за да търси убежище на чисто, незарезено място.
Наред с особено опасните епидемии от чума, населението страдало през годините и от други остро заразни болести, каквито са едрата шарка, маларията, туберкулозата, детският паралич, холерата и др.
Първата официално открита ваксина имунизирала срещу едрата шарка. За защита на населението, по примера на Европа, и в Османската империя били създадени здравни служби в по-големите градове, които не успявали кой знае колко успешно да се противопоставят на епидемиите.
Макар вече създадени и използвани в Европа, първите ваксини не били популярни сред българското население и като нещо непознато, предизвиквали у него страх и съпротива. Пример за това бил опитът на властите през 1846 г. да имунизират децата в Търново срещу смъртоносната едра шарка.
Населението категорично отхвърлило предприетата кампания и за да ги убеди да се ваксинират, медицинският екип от свитата на султан Абдул Меджид, обещал по една сребърна пара и по една кърпа като подарък на всяко ваксинирано дете. Малко по-късно ‒ през втората половина на ХІХ в. Ото фон Бисмарк въвел в Германия задължителни ваксини против едрата шарка, като правилният път за спасение на населението.
Благодарение на усилията на правителството, в току-що създадената Трета българска държава, наред с уреждането на нейните институции, се полагали и сериозни грижи за здравето на населението. Със свой указ от 1881 г. княз Ал. Батенберг създал специална лаборатория за производство на ваксина против едра шарка и нейното задължително поставяне. С тези мерки страната ни се наредила сред първите държави със задължителна имунизация. През 1928 г. тази болест в България официално била обявена за победена.
След 9-ти септември здравните власти в България продължавали да се борят с невежеството и скептицизма на населението по отношение на необходимостта от поставяне на ваксини срещу съществуващите епидемии. В Хасково, през тези години хигиената сред гражданството оставала на много ниско ниво, затова през 40-те и 50-те години продължавали да върлуват епидемии от туберкулоза, коклюш, дифтерия и др. Избухналата през 1955 г. епидемия от дизентерия в Хасково принудила отговорните служители в Градския народен съвет да организират посещения на 4039 семейства, на които съставили предписания за изграждане на клозети, почистване на боклука и помийните ями, поддържане хигиената на дворовете. Като част от агитацията за повече чистота в домовете на гражданите, остава споменът за онези времена с поставянето по вратите на известните социалистически табелки „Образцов хигиеничен дом”.
През 1958 г. Хасково наброява вече 45 хиляди души население, което го нарежда на 14-то място в страната. В града по това време работят две болници ‒ Окръжна болница с 400 легла, за лечение на по-тежките заболявания, включително и инфекциозните, и Обединена градска болница със 100 легла, открита през 1950 г., за да се отделят заразно болните от останалите лежащо болни. Болниците разполагат с една линейка и един файтон.
Въпреки по-добрата материална и експертна база, през втората половина на 50-те години в Хасково е отчетена рекордна детска смъртност, дължаща се на недоносеност, детски заболявания, ментални увреждания и епидемиологичен менингит. Лекарите в Хасково обобщават причините за възникващите ежегодно епидемии, които задръстват двете болници в града със заразно болни, с ниската хигиенна и здравна култура на пациентите, проявили нехайство и неспазване на противоепидемиологичните мерки, както и ненавременното търсене на лекарска помощ.
Младият по онова време хасковски лекар, д-р Кирил Кокаличев изнася тревожен доклад пред Съвета през 1958 г., в който посочва необходимостта от задължителна ваксинация на децата: „трябва сериозно да се подчертае, че въпросът със създаването на невъзприемчивост, т.е. касае се за имунизациите, които се провеждат от здравните работници, се подценява както от гражданите, така и от много ръководни органи на нашата общественост.
Едва ли е необходимо тук аз да ви убеждавам, че най-мощното средство в борбата със заразните болести е създаването на невъзприемчивост, със създаването на активен изкуствен имунитет у човека и когато при някои благоприятни за микроба условия, последният проникне в организма, той заварва организма напълно подготвен и способен да се справи със заболяването”.
Постепенно с годините културата на населението се повишава, а здравните грижи успяват да наложат задължителните имунизации срещу редица тежки остро заразни болести и те са почти забравени. Съхранените документи и спомени за жестоките покосяващи епидемии избухвали през годините, ни убеждават, че грижите за общественото здраве и борбата срещу смъртоносните заразни болести, надхвърлят стандартните здравни процедури.
За съжаление, макар да живеем в модерните времена на 21-вия век, част от населението както през 19 в. нерядко приема с недоверие съветите на медицинската наука, оказала се безпомощна пред ниската култура, необразоваността и нежеланието на част от обществото да повярва във правилния път за защита от опасните смъртоносни заболявания.
