Миряни от Димитровград посетиха наскоро град Арциз в Украйна, където в момента се строи комплекс от български храмове. Те разказват, че в основата на начинанието е свещеник от бесарабските българи – отец Генадий.
В родния си град Арциз, където преобладат българите отецът поискал да изгради копия на наши средновековни храмове. Начинанието започва през 2016 година и продължава и до днес. Средствата идват основно от дарения от българската общонст.
Отец Генадий служи в местната църква „Св. Богородица“ в Арциз. В двора й иска да пренесе Старата митрополия /църквата „Св. София“/ от Несебър, Кръглата църква от някогашната столица на Първата българска държава – Преслав и Голямата базилика от Плиска.
Свещеникът обича да се занимава с архитектурата и сам е направил чертежите на сградите. Често пътува до България, за да види оригиналите на храмовете и да се вдъхнови, казва той.
Отец Генадий, чието рожденно име е Генади Мартинов Иванович започва да вярва в Бог, а по-късно става свещеник след едно събитие, което преобръща живота му.
„До 28-годишна възраст дори не бях вярващ, докато не разбрах, че 2-годишната ми дъщеря е болна от рак“, споделя свещеникът.
Тогава той зарязва плановете за проспериращ бизнес и тръгва по пътя на вярата. Монах от близкия манастир го посъветвал какво да направи, той изпълнил заръката му и детето му се справя с болестта.
„Това промени живота ми и тогава реших да стана свещеник, за да изпълня още един завет на монаха, който ми каза „Своето го измоли, върви да се молиш за другите“, спомня си отец Генадий.
Той смята, че, за да построиш църква или религиозна сграда е нещо много особено и трябва да преодолееш много вътрешни и външни препятствия.
Църквата в Арциз е различна, тя е с равен покрив и без купол. Храмът поддържа и безплатна столова, в която се хранят социално слаби, отделно помагат с пари на крайно нуждаещите се.
В украинския град с 15 000 жители българите се опитват да запазят своя етнос и традиции. Българската държава също им помага, споделя свещеникът.
С времето българската общонст в Арциз се топи, тъй като заради безработицата млади хора се изселват към големите градове, женят се за руси, украинци, татари.
Родът на отец Генадий е от село Деветлий, Източна Тракия, днес е в пределите на Турция. Цялото село напускат родните си домове през 1830 година след края на Кримската война, за да избегнат клането на турските орди.
Отец Генадий има 4 деца – три дъщери и един син. Две от дъщерите и синът вече са студенти, а най-малката е ученичка в последния клас на гимназията. Съпругата му също българка, но е домакиня.
