Един от най-красивите, а и уникални български обичаи е сурвакарството. То е познато във всички краища на страната ни. Регионалните разлики показват, че се касае за една много стара традиция, която се е развивала дълго време и в следствие на това са се появили нови елементи
Едва ли има някой, който да не е чувал благословията:
“Сурва, сурва година, весела година,златен клас на нива,червена ябълка в градина, едър клас на нива, пълна къща със коприна,голям грозд на лоза, живи-здрави догодина, догодина до амина!”…
Ако днес на вратата ви потропат сурвакари, отблагодарете им се с кравайчета, хляб, сушени плодове, а може и с пари.
Смята се, че думата сурва идва от времето на древните траки. Те са наричали Бога-Слънце с различни имена- Сурегет, Сургаст, Сура. Така са го наричали и старите арийци. Скитите също наричат Бога на светлината – Сурия и Сурегет.
В далечното минало думата сур(а) е имала значениеслънце, светлина, сияние, блясък. От Сур(а) –слънцеидва и нашата дума Сурва. Нейна сродна дума е българското прилагателно сур. То има значение бял, белезникъв, светъл.
Казвайки сурва, дечицата всъщност произнасят едно от имената най-почитаното тракийско божество. Несъмнено Сурва или Сурваки е ехо на почитта на дедите ни към слънцето.
Основният обичай, който се изпълнява на Сурваки е т. нар. „сурвакане“. Той се състои в обхождане на определена селището от „сурвакари“ . Те влизат по къщите и сурвакат членовете на семейството като ги потупват по гърба със сурвачки.
Почти навсякъде се изпълнява и обичай, известен най-общо под името Ладуване, който също се явява гадание за женитба. Изпълнява се от момите и ергените, които пускат в котле с вода белязани китки или пръстени. Една мома ги изважда, наричайки при това на кого какъв брачен партньор се пада. Потапянето и изваждането са съпроводени със специални песни, като обичаят обикновено завършва с общо хоро.
В Средните Родопи и Рупчос този ден се празнува и за предпазване от среща с диви зверове, в частност мечки и вълци. В Рупчоско се правят колаци, другаде качамак и се раздават, с пожелание за избягване на злополучни срещи с хищниците.
На този ден в Западна България, в някои села в Сакар, където живеят преселници от Одринско и Дедеагачко, в Добруджа, в Родопите (Чепинско) се провеждат маскарадни игри, които са успоредица на Кукерските игри на Сирни заговезни.
В Сакар се провежда обичаят Камила, в някои селища в Добруджа правят Бръзая, в западната част на Софийско на този ден излизат т. нар. мечка̀ре. В Граовските села карнавалното шествие се нарича „невеста“ или „мечка“.
