Тодоровден се празнува в събота от първата седмица на Великия пост. Според православния календар се чества паметта на Св. Теодор Тирон.
В българските народни традиции обаче този ден е изключително колоритен. Тодоровден се нарича още Конски Великден. Конят е култово животно за българите. Връзката между ездача и коня за българите е генетично кодирана. Конският Великден се чества тържествено и бурно, с надбягване с коне- т.нар.кушии.
В някои краища на България мъжете от рано сутринта сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, с пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой. Жените размесват и раздават обредни хлябове, захранват с тях и конете. Вари се жито, което се благославя в църквата. После идва ред на атрактивното конно състезание – кушията. Победителят в нея се награждава – конят получава обикновено юзда, а неговият стопанин – риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде го посрещат радушно и поят коня му с вода. Обредната трапеза за празника включва пита с мая, супа от гъби и „тудоровска леща“.