Преди 19 години, на 31 май 2001 година за химн на Българската армия е обявен маршът „Велик е нашият войник“. Една история за войнски дълг, родолюбие и човечност.
„Велик е нашият войник“ се появява през лятото на 1916 г., по време на Първата световна война край Охрид.
Един от младите офицери, подпоручик Константин Георгиев, писател, поет и бивш народен учител, по време на едно от дежурствата си пише кратко стихотворение от четири куплета без да подозира, че пише безсмъртните стихове на военния химн на България.
По този текст войникът Михаил Шекерджиев, завършил Духовната семинария и учител по музика в Дома за слепи деца в Княжево, само за една нощ пише музиката на новия марш и сформира малка група изпълнители ентусиасти.
Този спонтанен войнишки хор изпява за първи път песента на рибарския площад в сърцето на Охрид.
Сред първите слушатели на марша „Велик е нашият войник“ са писателите Ботю Савов и Димитър Чорбаджийски – Чудомир. В Охрид е и мобилизираният художник Владимир Димитров-Майстора, който, вдъхновен от песента, рисува графиката „Българският войник пред Самуиловата крепост“.
За авторите на най-обичаната войнишка песен у нас се знае малко.
Константин Попов е роден на 27 май 1884 г. в Казанлък. Учи във военната гимназия, а през 1905 г. завършва ВНВУ. След производството му във военен чин, минава в запаса и се записва да учи право в Русия.
Не се дипломира, поради избухването на Първата световна война. През 1915 г. е мобилизиран в 23-ти пехотен Шипченски полк. Пряк участник е в победния ход на своята дивизия при Равна, Вина и Лясковик, съвременник на боевете при Батум, Дрин и Струга, той излива възторга си от скромния и несломим български войник в безсмъртното стихотворение.
Демобилизиран е през 1918 г. До 1924 г. се занимава с активна журналистическа дейност. От 1936 г. работи като счетоводител и преводач в българските легации в Брюксел и Париж.
След идването на комунистите на власт, повече не се завръща в България. Умира в чужбина през 1954 г.
Михаил Шекерджиев е роден на 5 декември 1889 г. в Габрово. Завършва Софийската духовна семинария с отличен успех през 1911 г. Там изучава цигулка и композиране на музика. Става учител в Държавния институт за слепи деца.
През войните Михаил Шекерджиев служи в 23-ти пехотен Шипченски полк. Участва в боевете за Одрин, Чаталджа, Султантепе, а в Първата световна война – в битките по целия път на полка до Струга. С подпоручик Константин Попов се познават лично. Шекерджиев е един от първите, който вижда текста на бъдещия химн. Думите му въздействат толкова силно, че той спонтанно написва и музика към тях.
Умира през 1958 г., като до последния си дъх преподава на незрящи деца – сам казва, че това е мисията в живота му.
