Когато започва Руско-турската война през 1877 година както всички българи и старите хасковци започват с трепет да чакат Освобождението. Десетки са доброволците, които отиват в опълчението, за да подпомогнат руските войски. За града обаче настъпват много тежки месеци. Отстъпващите турски войски към Одрин са истинско бедствие за малкия град. Те опустошават всичко по пътя си, а местните едва опазват живота си. През юли 1877 г. предният отряд на ген. Гурко завзема Каяджик /днешния квартал “Раковски” в Димитровград/. Нетърпеливи да посрещнат освободителите много хасковлии , водени от православните свещеници излизат извън града в очакване да видят освободителите. Но ген. Гурко връща отряда си в Стара Загора.
Настава страшно време. Десетки хасковлии увисват на седемте бесилки, издигнати из целия град, стотици са изклани или заточени. Когато София бива освободена, турските войски отново побягват на юг и Хасково пак попада под ударите на озверелите турски войски. Сюлеймановата армия и башибозушките орди подлагат на грабеж и огън българските села в Хасковско.
В края на 1877 год. каймакаминът и всички турски чиновници напускат Хасково, изнася се и почти цялото мюсюлманско население. Градът е оставен в ръцете на черкезите и башибозуците, които ограбват над 50 къщи и дюкяни в центъра и избиват над 20 души. Стоката, която ордата не успява да отмъкне със себе си, е струпана накуп и запалена под часовниковата кула. Късно вечерта пристигат пратеници, които съобщават на българите да не бягат, тъй като руските войски наближават.
На 7 (19) януари 1878 г. авангардът на генерал Гурко приближава Хасково откъм с. Клокотница. В 11 часа командирът на групата разузнавачи докладва, че е превзел града. Щастливите българи се събират пред църквата “Св. Богородица”, която с камбанен звън известява за голямото събитие. Народът, воден от свещеници с икони и хоругви, излиза извън града, за да посрещне с хляб и сол приближаващата дивизия на ген. Гурко. На 8 (20) януари в Хасково пристигат и отрядите на ген. Скобелев – младши, които при с. Стойково разбиват изтеглящия се към Одрин турски обоз. На следващия ден от Чирпан идват частите на ген. Карцов, които наброяват 8 хиляди щика и 12 оръдия. Два батальона са оставени да охраняват Хасково, а останалата войска е изпратена в близките села, за да преследва останките от разбитата турска армия. На 12 (24) януари жителите на освободения град тържествено посрещат големия руски пълководец ген. Гурко, който е настанен в една от най-хубавите възрожденски къщи в Хасково, която и до днес се казва Гурковата къща.
