Той се ражда на 30 януари 1894 година. Става цар едва на 24 години, след абдикацията на цар Фердинанд. Времето е тревожно. България е загубила катастрофално от участието си в Първата световна война на страната на Централните сили и е изправена пред втората си национална катастрофа.
Цялото име на монарха е Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав Сакскобургготски. Той е престолонаследник и принц Търновски до 2 октомври 1918 г. и цар на България от коронацията си на 3 октомври 1918 г. до смъртта си на 28 август 1943 г.
По време на царуването си цар Борис III посещава и Хасково. Това е най-яркото събитие в историята на града през 20 век . Царят идва тук, за да открие паметник на загиналите във войните от 1912-1913 година.
Царското посещение е на 2 юни 1927г. Цар Борис ІІІ е посрещнат с голяма цветна арка, на която пише ”Добре дошел, царю честити!”.
В тогавашните вестници пише: “ Хасково преживя едно небивало досега тържество. При стечението на повече от 20 хиляди души от окръга и други градове се извърши освещаване на паметника на Незнайния воин”. /в. “ Хасковска поща” 1927 г./ Заместникът на пловдивския митрополит епископ Харитон и няколко свещеници от града отслужват панихида и молебен в памет на падналите в бой местни жители. Борис ІІІ произнася реч пред многолюдната тълпа, заляла пространството около паметника.
Старите хасковлии десетилетия наред ще разказват за това събитие, я паметникът, открит от цар Борис III се превръща в традиционното място за поклонение при всички тържествени поводи, свързани с историята на България. И до днес пред паметника на Незнайния войн в Хасково се провеждат всички национални чествания в памет на българските герои.
Много са запазените в архивите паметни думи на мъдрия владетел.
В реч пред министрите при възшествието му на престола на 3 октомври 1918 г. цар Борис III казва:
“Звездата на България няма да залезе! Отечеството е в опасност, но то няма да загине!”
Безспорно обаче едно от най-проницателните му признания е това направено пред сп. Тойм през 1941 година: “Министрите ми са англофили, генералите – германофили, моят народ е русофилски, само аз останах българофил.”
А историческата наука и до днес цитира думите му от 1942 година, изречени пред външния министър на Германия Рибентроп: “Винаги с Германия, никога срещу Русия.”
А за любовта му към българския народ и топлото му сърце говорят думите му, казани на среща със селяни в софийско: “По-добре черен хляб, отколкото черни забрадки.”
