115 години от Илинденско-преображенската епопея

Хасково ще отбележи 115-тата годишнина от Илинденско-преображенското въстание днес от 17,30 часа на централния площад „Свобода“.
На 2 август 1903 г. българите в Македония и Одринско въстават срещу вековния поробител. На 20 юни 1903 година ЦК на ВМОРО в София изпраща писмо на военния министър Михаил Савов, с което информира него, правителството и княз Фердинанд за приблизителната дата на начало на въстанието и общото състояние на организацията вътре в Македония.

Въстанието в Македония и Тракия води до 289 сражения на 26 000 въстаници срещу 350 хилядна турска войска, в които загиват 994 въстаници, 201 села са опожарени, 4 694 са избити, изклани и живи изгорени мъже, жени и деца от мирното население. 3 122 жени са изнасилени, а 176 пленени. 70 835 души са остават без домове, а 30 000 бягат в България.
В Битолски окръг между 2 август и 23 октомври стават 150 сражения, в които загиват 746 четници, в Солунско – 38 сражения и 109 убити четници, в Скопско – 15 сражения и 93 убити, а в Одрински революционен окръг 36 сражения, 56 убити четници и стотици мирни жители. На 12 септември 1903 година Генералния щаб на Битолския революционен окръг излиза с окръжно писмо за прекратяване на въстаническите действия и саморазпускане на щаба.
След въстанието Македонският въпрос трайно влиза в полезрението на международната дипломация. Започват контролирани от европейските държави реформи според Мюрцщегската реформена програма. Въпреки реформите, в България всички разбират, че пътят за разрешаване на статута на Македония минава през война с Турция, подготовката за която започва още през 1904 година.