На 13 март (26 март по нов стил) 1913 година, по време на кървавата Балканска война, българите извършват един от най-великите военни подвизи в новата ни история – под командването на генерал-майор Георги Вазов непристъпната турска крепост Одрин е превзета. В следващите редове ще ви разкажем за драматичните събития около тази славна битка.
През 1912 година България започва дългоочакваната война за своето обединение. Идеалът на Царството е политическото единство на всички българи останали извън родината след Освобождението през 1878 година. Под бойни песни и общонароден ентусиазъм, родните войски се отправят на освободителна мисия срещу силите на Османската империя.
Още в самото начало на войната българите постигат впечатляващи победи. Царските войски се изправят срещу ядрото на турските сили и ги обръщат в бягство.
Междувременно Втора армия заема позиции около непревземаемото укрепление Одрин и го поставя под обсада, докато другите части продължават настъплението. След редица успешни сражения българските войски се озовават на 30 километра от вражеската столица – Цариград (някогашен Константинопол). Единственият бастион на турската власт в Източна Тракия остава Одрин.
Овладяването на града не е лесна задача. В навечерието на войната османците извършват модернизация на крепостта. Отбранителните съоръжения са разположени на три позиции, които включват окопи, огневи позиции за артилерията, фортове и картечни гнезда.
Отбраната ѝ се ръководи от един от най-способните турски военачалници – Шукри паша, а на негово разположение е гарнизон от 59 600 войници (според други източници 60 000-70 000), около 500 оръдия и около 40 картечници.
Превземането на крепостта е възложено на смелите бойци от Втора българска армия. През октомври и ноември 1912 година са превзети ключовите противникови позиции, с което се затяга обръчът около обсадения град. Междувременно армиите на цар Фердинанд не успяват да пробият отбраната край Чаталджа и превземането на Цариград става невъзможно.