Днес се навършват 165 години от рождението на РАЙНА ПОПГЕОРГИЕВА ФУТЕКОВА – РАЙНА КНЯГИНЯ. Тя идва на бял свят 18.01.1856г. в семейството на Нона Налбантска и свещеник Георги Футеков. Завършва панагюрското училище, информират от музея в Панагюрище.
На 13 годишна възраст училищното настоятелство я изпраща да продължи образованието си в известното Девическо училище в Стара Загора с директорка Анастасия Тошева.
Петгодишния курс на обучение Райна завършва за четири, с отличен успех, похвална грамота и награда. През учебната 1874/75 година е учителка в девическото училище в Панагюрище. Тя е между инициаторките и основателки на женското дружество “Надежда” и девическото “Китка”, където жените и девойките се учат на любов към българските традиции. При подготовката на Априлското въстание – края на месец март 1876г., Революционният комитет и Бенковски, й възлагат да извеза Главното въстаническо знаме.
Райна работи върху знамето почти месец, а помощ й оказват Цвета Зогравска, Мария Нейчева и Милка Узунова. На 20 април въстанието избухва преждевременно. На 22 април знамето е тържествено осветено. Церемонията започва от къщата на Пенчо Хаджилуков, превърната в щаб на Привременното правителство.
Ето как самата Райна описва този неповторим ден:
“На втория ден от свободата знамето беше довършено. Тогава. по желание на гражданите, аз трябваше да го взема в ръцете си, да препаша сабя, да грабна револвер и да премина през целия град, като възвестя на събралия се по улиците народ, че петвековното турско иго е смъкнато завинаги, Това беше най-тържествения ден от нашата кратковременна свобода”. На 30 април започва погромът на въстанието. Голямата дъбова врата на Попгеоргиевата къща е разсечена и турците нахлуват. Бащата е убит. По-късно Райна е арестувана и изпратена в Пазарджик, а след това в затвора “Имам Евине” в Пловдив. На нея, пратеникът на английския вестник “Дейли нюз” Я. Макгахан, посвещава един от вълнуващите си репортажи за Априлското въстание, озаглавен “Панагюрище: …….Със знаме всичко е възможно” с дата 10 август 1876г .
Под натиска на чуждите консули в Пловдив е освободена на 31 юли. Изтерзана и болна заминава за Русия. Настанена е в Страстний манастир в Москва Дълго се лекува в Екатерининската болница. Написва своята “Автобиография“, осигурява стипендии за деца сираци от въстанието, завършва акушерство и е една от първите дипломирани акушерки в България.
След Освободителната война, Райна се завръща в родината. Три години е преподавателка в новооткритата девическа гимназия в Търново, а през лятото на 1882г. се завръща в родния си град. Тук се омъжва за Васил Дипчев, участник в Априлското въстание. В семейството се раждат петима синове: Иван, Георги, Владимир, Петър и Асен.
През 1898г. семейството се премества в София, където същата година умира съпругът й. По-късно, при нещастен случай умира и синът й Петър. Поборническата пенсия не достига и тя работи като акушерка, за да даде образование на децата си. Скръбта и несгодите бързо стопяват силите й. Умира на 29 юли 1917 година в София.
