Кметът на община Хасково Станислав Дечев за поредна година инициира кампанията „Език свещен…“. Тя е посветена на 24 май- Ден на Светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.
Кампанията „Език свещен…“ започна през 2018 г. по инициатива на Станислав Дечев. Всяка година, в навечерието на най-българския празник – Денят на българската азбука, той обръща с молба към всички, които обичат българското слово, да споделят в социалните мрежи любими български стихотворения, посветени на България, на българската писменост и на първоучителите Кирил и Методий, съобщават от Община Хасково.
Днес кметът на Хасково Станислав Дечев отново отправя призив към всички учители и ученици, родители, просветни и читалищни дейци, журналисти, към всички, които обичат българското слово да се включат в кампанията „Език свещен…“ и да споделят своите любими български стихотворения.
Нека дните преди 24 май да бъдат дни на българската духовност, национална гордост и самочувствие!
Първото стихотворение от кампанията „Език свещен …“ е „Българският език“ на народния поет Иван Вазов. То е написано през 1883г., когато от Освобождението са минали едва пет години, но вече се чуват обвинения, че ние, българите, сме получили даром свободата си, че нямаме свои смели герои, че речта ни е груба и негодна за създаване на литературни произведения. Самият Иван Вазов споделя, че одата е написана в отговор на „единодушните почти твърдения за грубост и немузикалност на нашия език“, давани от чужденци, но за съжаление, повтаряни и от „самите българи“. Стихотворението е включено в стихосбирката „Поля и гори“, отпечатана пред 1884.
„Българският език“
Език свещен на моите деди
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не — за ядове отровни.
Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?
Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива —
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?
Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални:
и чуждите, и нашите, във хор,
отрекоха те, о, език страдални!
Не си можал да въплътиш във теб
съзнаньята на творческата мисъл!
И не за песен геният ти слеп —
за груб брътвеж те само бил орисал!
Тъй слушам си, откак съм на света!
Си туй ругателство ужасно, модно,
си тоя отзив, низка клевета,
що слетя всичко мило нам и родно.
Ох, аз ще взема черния ти срам
и той ще стане мойто вдъхновенье,
и в светли звукове ще те предам
на бъдещото бодро поколенье;
ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий бляск ще те покажа,
и с удара на твойта красота
аз хулниците твои ще накажа.
