Мемоарната книга на Стойка Мариновска “Спомените оживявават” вече излезе от печат, с финансовата подкрепа на община Хасково съобщават от Сдружение „Родопско утро”. Книгата ще бъде представена през есента.
Стойка Мариновска е родена в село Камилски дол, община Ивайловград. Дългогодишен председател на Гражданско сдружение „Родопско утро“ и настоящ мениджър на списанието за общество, култура и литература „Южно утро“. Автор е на книгите „Сълзите ми хиляда, усмивката една“ (2003), „От две вселени сме“ (2004), „И когато мълчиш, пак те чувам“ (2006), „Кестенови очи“ (2009), „Сълза във здрача“ (2010), „Разпиляна пепел“ (2015), „Пак сме заедно“ (2019) и „Спомените оживяват“ (2024). Нейни стихове са публикувани в местния и централния печат. Творбите ѝ са превеждани на руски и македонски език. Има множество награди от национални конкурси. Член е на СБП.
„Спомените оживяват“ на поетесата Стойка Мариновска е книга, в която са описани случки, обвързани с трагическата съдба на българите от Беломорието и Източна Тракия, опредметява историята, насища я с конкретиката на достоверността. В родното село на авторката Деве дере (Камилски дол), отдалечено само на тридесетина километра от Одрин, прадядо ѝ Ангел е отглеждал повече от 600 овце. Той се е родил в далечната 1864 година, а синът на Стойка Марин – век по-късно, през 1964. В спомените оживяват и събитията от 1913 година – победоносното завладяване на Одрин от българските войски и появата на новата граница, „чертана с кръв, а не с молив“ (по думите на поета Ивайло Балабанов).
Стойка Мариновска рисува живота си – труден и красив, в който любовта остава движеща сила и незаобиколим фактор. Своето семейство поетесата поставя на достоен пиедестал – говори с любов за родителите си, за своя съпруг, за децата и внуците си.
Рецензентът д-р Боян Ангелов, председател на Съюза на българските писатели описва книгата като възкресени не само спомени, но и част от отечествената история, в която трагизмът и героизмът са неотменими синоними.
„Вярвам, че с нея Стойка Мариновска допринася за осветляването на времена, потънали в незаслужена забрава и изпълнени с преданост към род и родина”,коментира д-р Боян Ангелов.
