Харманли очаква днес своя шампион. Но най- нетърпеливи да посрещнат Божидар Саръбоюков са семейството му- бащата Петко, майката Десислава и сестра му Ирен. Златният медал, който Божидар Саръбоюков извоюва на дългия скок на първенството на Стария континент в зала в Апелдоорн, Нидерландия, идва четвърт век след последната шампионска титла при мъжете от родната атлетика на европейско ниво.Затова и много коментатори определиха посижението на състезателя на СК „Хеброс“ Харманли като историческо. Постигна го в последния опит, с резултат 8,13 м.
„Много се радваме, цялото семейство, за тази шампионска титла. От шести- първи, само сантиметър пред Матея Фурлани и то в последния опит. Никой не го слагаше сред фаворитите, но той успя”, разказва сестра му Ирен Саръбоюкова. 18- годишната атлетка на Харманли, която уверено върви по стъпките на брат си добре знае , какво стои зад този медал.
„Зад този медал, стои много труд, много часове в залата, много лишения. Той няма толкова лично време за себе си за забавления, като всички на неговата възраст“, разказва сестра му Ирен Саръбоюкова.
Брат и сестра Саръбоюкови взаимно си дават съвети и се окуражават. В семейната колекция от медали вече имат над 200. А за това, че Божидар може да покори не само европейския връх в леката атлетика, вярват и родителите му.
„Винаги съм вярвала в неговите възможности. И двамата с Ирен много се трудят. Много упорит труд, тренировки . Той не ходи по дискотеки и барове както неговите връзстници, отдаден е изцяло на спорта”, разказва майка му Десислава.
Преди две години Божидар получава предложение да замине и тренира в Съединените щати. Отказва, защото за него треньорът му Димитър Карамфилов, е като втори баща, разказва днес гордият баща Петко Саръбоюков. Той вярва, че синът му ще продължи победния си ход в леката атлетика, защото възможностите му са много над тези 8,13 м., с които стъпи на европейския връх.
„Божидар може да скочи много повече. Може да стигне до 8,30 даже, защото много тренира”, категоричен е баща му Петко Саръбоюков.
Пътят на 20- годишният Божидар Саръбоюков в леката атлетика започва преди 13 години. На пистата той излиза още в първи клас, когато печели и първия си медал- на хвърляне на топка. През годините медалите се множат, а първата снимка, на която бъдещият европейски шампион при мъжете позира с отличията си, е в пети клас.
В шести клас, един инцидент за малко не спира спортната кариера на Божидар, разказва семейството му. На ученически лагер в Добринище, Божидар преминава през стъкло и се нарязва жестоко. Лекарите зашиват дясната му ръка, която обаче в последствие с оказва, че има счупване, което е зараснало накриво. Следва операция и рехабилитация продължила близо година. Тази контузия в ръката е причина Саръбоюков да не почне да тренира тенис, каквото е било намерението на баща му.
През годините Божидар е тренирал и други спортове. Бил е добър футболист, разказва баща му Петко Саръбоюков, който също е бивш футболист. Именно той обаче го спира от футбола, защото като нападател и голмайстор на обора на Харманли, на всеки мач е рискувал да бъде контузен. Така футболът губи, но атлетиката печели шампион.
