Нови археологически находки откри екипът на Даниела Агре и Деян Дичев в землището от тополовградското село Капитан Петко войвода. С пари от Министерство на културата и със съдействието на община Тополовград в района се провеждат спасителни разкопки на втората могила, която се на намира до гробът на тракийския владетел, при разкриването на който през лятото, бяха открити уникални златни накити. Какво бе открито в първата могила, четете тук:
Златните накити, открити в тополовградско, вероятно са били на тракийски владетел
При новите разкопки е открит непокътнат от набезите на иманярите гроб, представляващ иззидана с тухли яма, вкопана в материк и изградена прецизно с керамични тухли, обмазани с хоросан, съобщават от община Тополовград.
.Гробната яма е покрита с масивни тухли, фугите между които са замазани с плътен хоросан. Това зазиждане е спомогнало намиращите се в гроба предмети да бъдат съхранени изключително добре.
Погребана е млада жена, чието тяло първоначално e било положено върху специално сковано над гроба дървено ложе, а след това е кремирано. Над гробната яма, на горното стъпало, са поставени изящен бронзов съд във вид на мида, орнаментиран бронзов леген, бронзово котле, няколко стъклени лакримария и два тоалетни сандъчета, като при едното заключващият механизъм е във вид на две масивни бронзови херми.
Древната жена е погребана с лични вещи и дарове, които са поставени след като кладата е изгаснала. В областта на главата, е открит златен погребален венец. До тялото са открити костени и стъклени хурки и огледало с бронзов обков, което е поставено в специална дървена кутия.
Предметите на лукса от гроба се допълват от изящно сандъче, облицовано със сребърни и златни пластини с орнаменти. Огромен полускъпоценен камък, монтиран върху капака, завършва украсата на сандъчето, което е без аналог в България. Изработката му издава ръката на изкусен майстор, владеещ в съвършенство работата с метала.
От община Тополовград съобщават и за още находки в разкрития гроб. В областта на краката на погребаната са намерени два чифта кожени обувки, чиято красота и запазеност нямат аналог в България . Горната част на обувките е ажурно изрязана и е украсена с флорални елементи, изработени с медни с позлата нишки. Върху единия чифт орнаментите са покрити със златен варак.
В гроба е открита и бронзова монета на император Хадриан (117-138 г.), която може да бъде свързана с вярването на древните гърци и римляни, че покойниците трябва да заплатят на лодкаря Харон за превоза си през реките Стикс („Реката на омразата“) и Ахерон („Реката на скръбта“ или „Реката на болката“) в подземното царство на Хадес.
Откритите в гроба предмети, позволяват неговото датиране да се отнесе в първата половина на II век – във времето на управление на император Хадриан, когато тракийската поземлена аристокрация се е радвала на спокойно съществуване. Вероятно погребаната в могилата жена е член на богат тракийски род живял в този район през ІІ век.
С тяхното богатство и значимост, двете могили, проучени от експедицията през сезона, хвърлят нова светлина върху два изключително важни периода от историята на Тракия – периода на късния елинизъм (II-I в. пр.Хр.) и периода на разцвет, спокойствие и просперитет на тракийската аристокрация в новата провинция Тракия (I-II в.) в пределите на Римската империя.
Богатството на проучвания некропол дава основание да се търси съществуването на значим династичен център в региона, който, вероятно, е контролирал Сремския пролом – една от „портите“ към древните тракийските земи.
