Последната седмица от земния живот на Господ Иисус Христос се нарича „Велика“ или „Страстна седмица“, т.е. Седмица на страданията, прелюдия към вечния живот.
Всеки ден от Страстната едмица е наречен велик и свят, и през всеки един от тях Църквата възпоменава чрез специални богослужения пътя на Христос към Голгота, страданията и изкупителното Му дело на Кръста.
Велики понеделник. Вън търговците от храма!
На Велики понеделник евангелистите ни разказват как Божият син влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен с търговци. Обхванат от свещен гняв, Той прекатурил масите им, а тях самите изгонил, защото храмът е дом за молитва, а не тържище.
Във Велики понеделник Църквата прославя св. патриарх Йосиф – син на св. патриарх Яков и предобраз на Иисус Христос. Йосиф бил продаден от своите братя на пътуващи за Египет търговци. Там, в чуждата нему страна, той преминал през множество страдания, но фараонът го направил втори по власт и положение в цялото царство (Бит 41:38-46). Подобно на Йосиф Господ Иисус Христос бил предаден от евреите на езичниците, бил измъчван и страдал заради човешките грехове.
В православна традиция всеки от дните на Страстната седмица се отбелязва по особен начин. Първите три дни са пречистващи и са отредени за разтребване на дома.
На Велики четвъртък се спазва строга забрана за работа, боядисват се великденските яйца.
Велики петък, наричан още Разпети петък, е най- тежкият ден от страстната седмица. На този ден постът е най- строг, като хората, които го спазват не ядат и не пият дори вода. На Разпети петък не се подхваща никаква работа. Според църковните канони през деня не се служи Света литургия. На вечерната служба в храма се съпреживява Христовата смърт – изнася се Христовата плащеница, с която е завито тялото Христово след свалянето му от кръста.
На Велика събота обикновено се месят и пекат обредните великденски хлябове.
